Цитати на тема "Писмо" - страница 2
Хората купуваха мляко или зареждаха колите си с бензин, или дори изпращаха писма. И това, което никой друг не знаеше, беше ужасяващата тежест на нещото, което носеха вътре. Свръхчовешките усилия, необходими понякога, за да бъдеш нормален и част от нещата, които изглеждаха лесни и ежедневни. Самотата на това.
Рейчъл Джойс
Като писател на цифрови технологии съм имал повече от един бивш студент и колега да ми разказват за цифрови превключватели, които са обслужвали, чрез които повикванията и данните се пренасочват към правителствени сървъри или алгоритмите за големи данни, които са написали, за да се използват на нашите електронни писма от разузнавателни агенции.
Дъглас Рушкоф
Писмото ми, написано в състояние на силна възбуда, е възможно доста да те е засегнало, за което от цялата си душа съжалявам, ако е така. Но не мисля, че не съм бил прав. Предоставям на теб самия да отсъдиш дали съм имал достатъчно основателна причина да се горещя. Ти все пак знаеш, ти трябва да знаеш колко много те обичам.
Хайнрих Маркс
Последното ти писмо ме зарадва извънредно много, понеже ми показа, че се избавяш вече от малките си слабости, които наистина ме безпокояха; че разбираш своето положение и с енергия и достойнство се стремиш да осигуриш своето бъдеще. Но, скъпи Карл, не изпадай в противоположната крайност. Не говоря за това, че общителността дава много на човека, особено на младия, от гледна точка на развлечения, почивка и развитие, но благоразумието на свой реди изисква – и това не бива да се подминава, понеже ти не си сам – да си намериш поддръжка от някои хора, разбира се по честен и достоен начин.
Хайнрих Маркс
Поразителното е, че аз по природа толкова ленив, когато трябва да пиша писма, буквално не мога да се спра, когато пиша на тебе. Не искам и не мога да скрия, че изпитвам слабост към тебе. Сърцето ми се преизпълва с радост, когато си мисля за тебе и твоето бъдеще. И все пак понякога не съм в състояние да прогоня печалните зловещи, предизвикващи страх съмнения, когато като мълния в ума ми проблесне една мисъл: съответства ли твоето сърце на твоя ум, на твоите дарования? ... А тъй като в това сърце явно властва демон, изпращан не на всички хора, то какъв е произходът му: небесен или като на демона на Фауст? Ще се окажеш ли ти – и тази тревога силно терзае моето сърце – подходящ за истинско човешко семейно щастие? А от известно време ... дали си в състояние да донесеш щастие на своите близки?
Хайнрих Маркс
Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост.
...
Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча.
Хайнрих Маркс
