Цитати на тема "Тон" - страница 4

Трудно е да се спори с безбожниците, да се разговаря с безумните, да се убеждава озлобения, защото те не разбират думите. Много по-бързо ще ги убедиш с дела. На тези, които искат да спорят с вас, сторете добро дело - и вие ще спечелите спора. Едно дело на милосърдието по-бързо ще вразуми безумния, отколкото много часове разговори. Безбожието, безумието и злобата произлизат от невежеството. Последното пък е подобно на беснуването, което най-добре от всичко се обуздава с добродетел. Ако ще спориш с безбожния по неговите буйни правила, то още повече ще разпалиш неговата наглост, отричаща всичко и всички. Ако с безумния говориш с повишен тон, мракът на безумието се сгъстява. Ако мислиш да убедиш злобния с гняв, то още повече разпалваш огъня на ненавистта. Кроткото и благо дело - това е тази вода, която гаси целият този пожар. (Николай Велимирович)
На ези-тура уцелих смените. Случайно. През първата част оставихме противника да има лек превес. През второто полувреме се събудихме, трябваше и да повишим тон в съблекалнята. Тогава овладяхме центъра и видяхте какво стана. Получихме нелеп гол или автогол – май Данчо си я вкара. Третият гол, който вкарахме, бе една красота. Вижте цитата
Велислав Вуцов
Ще прибавя, че колкото тонът на речта Ви става по-оптимистичен, толкова смисълът й става по-мистичен. Вижте цитата
Гиньо Ганев
От тук нататък тепърва ще виждаме Костов в неговите нови одежди - като мисионер, като месия да говори с пасторски тон и с евангелска терминология. Вижте цитата
Ахмед Доган
Сигурно е клише, но най-мил ти е винаги последният превод. Той винаги се оказва най-трудният. И, независимо колко усилия ти е коствал, колко тонове руда си обърнал, за да извлечеш зрънцето злато, важно е накрая твоят труд да не мирише на пот. Вижте цитата
Любомир Илиев
Лошият тон е само една малка част от многотоналната човешка палитра. Вижте цитата
Юлия Леонтиева
Ако имаш духовна хармония, спокойствие, можеш да усетиш стойностите на човешките радости. Когато си близо до състоянието на звяр, който трябва да оцелява (нали това правим), е много трудно. Заслушайте се в разговора на двама възрастни хора за най-обикновени неща. Имаш чувството, че си лаят един на друг. Докато във Финландия старците сякаш чуруликат, тонът е толкова напевен. Едва ли си казват нещо по-различно или по-интересно. Просто тембърът им олицетворява различният тип живот. Вижте цитата
Палми Ранчев
Ако успях да спечеля доверието на българите, то вероятно се дължи на умерения ми тон. По време на кампанията аз грижливо избягвах всякакви популистки речи, всякаква прибързаност и се стараех да не влизам в политически игри. Ясно е, че лошото управление на предишните правителства в някои сектори също натежа. Избирателите желаеха промяна. Освен това говорех «положително», не отговарях на хулите. Стараехме се да говорим за това, което наистина вълнува всеки гражданин. А това бе ново." - отговор на въпроса на International Politics: "Как си обяснявате Вашата победа на изборите? Вижте цитата
Симеон Сакскобургготски
Ако животът ми е песен, ти си фалшив тон. Вижте цитата
Цвета Тодорова
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност. Вижте цитата
Александър Шурбанов
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги. (Венцеслав Николов)