Цитати на тема "Презрение" - страница 4
Настроението на Демокрит ми се нрави повече, и то не затова, че да се смееш е по-приятно, отколкото да плачеш, а защото в него има повече презрение и ни осъжда по-строго, отколкото другото; а мен ми се струва, че няма презрение, което не бихме заслужили. Милостта и състраданието са примесени с известно уважение към това, което ги предизвиква; а на онова, над което се присмиваме, не придаваме никаква цена.
Мишел дьо Монтен
В някои моменти обществото като че разбира колко струва. Често съм долавял, че то почита тези, които най-малко го ценят: и често гордото презрение към обществото служи за препоръка пред самото него – стига това презрение да е истинско, искрено, естествено и да е изразено без превземки и прекалена показност.
Никола дьо Шамфор
Имах малко топлина в измръзналото си тяло. По костите ми месото не беше много. Стигаше само за злоба – последното от човешките чувства, онова, което е най-близо до костите. (...) Не познавам хората, които се спали до мен на затворническия нар. Никога не ги питах за нищо и не защото се придържах към арабската пословица: "Не питай и няма да те лъжат”. Беше ми все едно дали ще ме лъжат, или не – аз бях извън истината, извън лъжата. За такива случаи криминалните имат много категорична, образна, груба поговорка, просмукана с огромно презрение към задаващия въпроса: "Дори да те лъжат – вярвай”. Не разпитвах и не вярвах.
Варлам Шаламов