Цитати на тема "Лагер" - страница 2
Иска ми се да можете просто да изтребите насилието и войната от света, да премахнете всички въоръжени сили и да унищожите всички бомби. Но това вероятно не е много реалистично. В крайна сметка всеки трябва да започне от себе си. Мнозина искат да бъдат активни някъде другаде, в най-добрия случай в страна, в която в момента не живеят. Но какъв е смисълът, ако няма мир в собствения ви живот? Така че бъдете в мир със себе си. И как? Чрез мирни отношения с другите. Започнете, като си осигурите мир у дома, преди да тръгнете по света. Или работете за мир и в двете сфери. Не можете да работите за мирен лагер в Близкия изток през деня, а след това вечер да се карате със семейството си по телефона.
Йон Гнар
Не би ли било смешно, ако петролните бунтовници свиреха U2 в лагерите си в джунглата, а правителствените войници свиреха U2 в камионите си. Мисля, че всички убиваха всички останали и слушаха една и съща музика... Това е добър трик за този свят, Сара. Никой не се харесва, но всички харесват U2.
Крис Клийв
Слънцето залязваше и върху потока и дърветата се спускаше подобен на мъгла здрач, а във въздуха се усещаше прохлада. Знаех, че бе време да се връщам в лагера. Обаче не ми се искаше да помръдна. Защото изпитвах чувството, че това бе едно от онези места, които, веднъж видени, не могат да се видят отново. Ако си отидех и се върнех отново, то нямаше да бъде същото; колкото и пъти да се връщах точно в това кътче, мястото и чувството никога нямаше да бъдат същите - нещо щеше да е изчезнало или щеше ла бъде добавено, ала никога нямаше да съществуват пак, през цялата вечност, всички онези сложни причини, които го правеха такова, каквото бе в този вълшебен миг.
Клифърд Саймък
Лъжата е загуба на любовта. Когото искренно обичат, него не може да го лъжат. С лъжа не могат да бъдат съединени две сърца. Лъжата предполага, че другата страна – е някакъв враждебен лагер. Този, който лъже е уничтожил в сърцето си любовта към човека... Всичко основано на лъжата ще загине.
Рафаил Карелин
И по руски обичай, според особеностите на руския характер, всеки, който получаваше пет години, се радваше, че не са десет. Лепнат ти десет – радваш се, че не са двадесет и пет, а който е с двадесет и пет – подскача от радост, че не са го разстреляли. В лагерите това степенуване – пет, десет, петнадесет – го няма. Достатъчно е да кажеш на глас, че работата е тежка – и следва разстрел. За всяка дори най-невинна забележка по адрес на Сталин – също разстрел. Мълчанието е агитация, това се знае отдавна. Списъците на бъдещите, на утрешните мъртъвци се съставяха от следователите на всяка мина въз основа на доноси, на съобщения на "тропачите”, на "певците” и на много доброволци, оркестранти в прочутия лагерен оркестър-октет: "седмина пеят, един тропа” – пословиците на криминалния свят са афористични. А самото "дело” изобщо не съществуваше. И не се водеше никакво следствие.
Варлам Шаламов
Ужасно нещо е лагерът, нито един човек на този свят не трябва да знае какво е това. Лагерният опит е изцяло отрицателен, до последната минута. Човек става само по-лош. Другояче не може и да бъде. В лагера има много неща, които човек никога не бива да вижда. Но да се види дъното на живота – това не е най-страшното. Най-страшното е, когато човек започне постоянно да усеща това дъно в собствения си живот, когато моралните му критерии се заимстват от лагерния опит, когато моралът на апашите започва да придобива валидност и в свободния му живот. Когато човешкият ум започва не само да оправдава тези лагерни чувства, но и да им служи. Познавам много интелигентни хора – а и не само интелигентни, – които бяха възприели за тайни граници в живота си именно апашките критерии. В битката на тези хора с лагера бе победил лагерът.
Варлам Шаламов
Най-добрите хора на руската революция дадоха свидни жертви, загинаха млади, безименни, но разклатили трона – такива жертви дадоха, че в момента на революцията тази партия беше останала без сили, беше останала без хора, които да поведат Русия след себе си. Пукнатината, по която се беше разцепило времето – не само руското, но и световното време, в което от едната страна остана целият хуманизъм на деветнайсети век с неговата жертвоготовност, с неговия нравствен климат, неговите литература и изкуство, а от другата останаха Хирошима, кървавата война и концентрационните лагери, средновековните изтезания и разпадът на душите, предателството като нравствено достойнство – е застрашителен белег на тоталитарната държава.
Варлам Шаламов