Цитати на тема "Мъгла" - страница 2
Ако отдадете душата си на нещо земно, независимо дали е богатството, почестите или удоволствията на този свят, можете също така да преследвате миража на пустинята или да се опитате да съберете мъглата на утрото, или да събереш за себе си небесните облаци, защото всичко това преминава.
Чарлс Х. Спърджън
Тъй като този свят става все по-грозен, безчувствен и материалистичен, трябва да се напомни, че старите приказки са вкоренени в истината, че въображението е ценно, че щастливите краища всъщност се случват и че синята пролетна мъгла, която създава грозната улица, която изглежда красива, е също толкова реална, колкото и самата улица.
Елизабет Гаудж
В мъглата, в тъмнината на гората, в капките роса по смърчовите иглички. В китовете, които плуваха в морето, в сърцето, което бие в гърдите ми. Мъгла, сърце, кръв, дървета. Защо бяха толкова привлекателни? Какво ме примами с такава сила? Това ме изпълни с такова огромно желание? Мъгла, сърце, кръв, дървета. О, само ако можех да пиша за тях, не, не да пиша за тях, а да накарам писането ми да бъде те, тогава щях да бъда щастлив. Тогава щях да имам спокойствие.
Карл Уве Кнаусгор
Често ме описват като спокоен, мълчалив и въздържан. Понякога в това описание се съдържа нещо отрицателно. Но аз не мога да отговоря въодушевено на някой банален въпрос. Това не е заради арогатност или незаинтересованост, а защото приемам въпросите насериозно. Ако възприемам всичко ликувайки, нещата, за които си струва да се ликува, ще загубят своята стойност. Един пример: Торино ми харесва точно заради това - там няма много поводи за ликуване. През зимата често е мъгливо и мрачно, слънцето го няма със седмици. Това ми харесва. Не искам да прозвучи като клише, но времето в Торино прилича на живота. Скръбта е част от радостта. Не може винаги да е слънчево. Мъглата дори прави слънцето по-ценно, когато то отново изгрее.
Алесандро Дел Пиеро
Рационалният подход не е никак невинен, доколкото все повече се ползва за маскиране на лични интереси, оправдаване на лични проекти, спасяване на кожи чрез вторични нарочни рационализации на едни или други реалности. Рационалният подход наложи реформите, той въоръжи духа на промените, той оправда търпението, той подхрани надеждите. Но когато в крайна сметка стана пределно ясно, че реформите преразпределят общото благо в полза на една шепа малцинство и в ущърб на едно грамадно мнозинство, идеологията на така наречения рационален подход в очите на търпеливите става вятър и мъгла и те тръгват да търсят справедливост другаде и с други средства, остро патетични.
Владислав Тодоров