Цитати на тема "Престиж"
Живеем в силно конкурентно общество, всеки от нас се опитва да надмине другия по богатство, популярност или социален престиж, в облекло, в училищни оценки или голф резултати. [...] Човек често се изкушава да каже, че конфликтът, а не сътрудничеството, е великият ръководен принцип на човешкия живот.
Самюъл Хаякава
Не бива например да ни учудва фактът, че след победата над съветския отбор спекуланти са продавали по 100 долара чифт скъсани билети. Въпреки че желанието да се сгреем на лъчите на чуждата слава съществува във всеки от нас в някаква степен, явно има нещо особено у хората, които са чакали на студа, за да дадат 50 долара са късче билет от мач, на който не са присъствали само и само за да "покажат" на приятелите си, като се приберат, че са били на голямата победа. Що за хора са това? Ако съм прав, те не са страстни привърженици на хокея. Те са хора със скрит личен недостатък - ниска самооценка. Дълбоко в себе си те имат усещането за ниска лична стойност, което ги кара да търсят престиж не чрез постигането или представянето на свои собствени достижения, а от произвеждането и представянето на връзки с други, които имат такива достижения.
Робърт Чалдини
Християнинът знае да служи на слабите не защото те го заслужават, а защото Бог разшири любовта Си към нас, когато заслужавахме обратното. Христос слезе от небето и всеки път, когато неговите ученици мечтаеха за престиж и власт, той им напомняше, че най-велик е този, който служи. Стълбата на силата достига нагоре, стълбата на благодатта достига надолу.
Филип Янси
Взимащите често се опасяват, че откриването на слабости ще подкопае техният авторитет. Даващите не се страхуват да показват своята уязвимост: те са заинтересувани от това, да помогнат на другите, а не да завоюват над тях власт и затова не скриват пропуските в черупката си. Демонстрираната уязвимост, на даващите завоюва престиж.
Адам Грант
Въпреки че високият коефициент на интелигентност не е гаранция за просперитет, престиж или щастие в живота, нашите училища и нашата култура се фокусират върху академичните способности, пренебрегвайки емоционалната интелигентност, която също е от изключително значение за личната ни съдба.
Даниъл Голман
Преди това бях слушал и други хора, мечтаещи за неизживени от тях приключения да ги разказват така, сякаш наистина са ги преживели. Сред тях имаше много известни, уважавани от обществото личности, с висок престиж. Защо лъжеха? Също като някакви деца, увлечени в наивна лъжа... За да привлекат вниманието към себе си, да се издигнат, да изглеждат по-ценни в за обществото... Добре тогава, кой беше истинският живот на тези известни, уважавани личности? Този, който си бяха съчинили и разказали, или онзи, който наистина бяха преживели, но бяха изличили от спомените си и не го разказваха?
Азиз Несин