Цитати на тема "Останка"
Възможността не може да ви възнагради с многобройните си дарове, ако не успеете да я разпознаете и не действате според нея. Това, което повечето хора изглежда не осъзнават е, че има също толкова пари, които могат да бъдат направени от останките на една цивилизация, колкото и от изграждането на такава. Нека настанат добри времена!
Ърни Зелински
Доказателствата за праисторически останки, съчетани със сравнителни данни от живи месоядни животни и други живи примати, ни дадоха картина на това как голата маймуна трябва да е използвала това сексуално оборудване в далечното минало и как той трябва да е организирал сексуалния си живот. Съвременните доказателства изглежда дават почти същата основна картина, след като човек е изчистил тъмния лак на общественото морализиране.
Дезмънд Морис
Затварям очи и си поемам дълбоко въздух и мисля за живота си и как съм се озовал по този начин. Мисля за руините, разрухата и останките, които съм причинил на себе си и на другите. Мисля за омраза към себе си и отвращение към себе си. Мисля как и защо и какво се е случило и мислите идват лесно, но отговорите не.
Джеймс Фрей
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов
Обществото съвсем не е, както се смята обикновено, развитие на природата. То е нейното разпадане и повторно съграждане. То е второ здание, построено с останките на първото. Късчета от първото намираме с удоволствие, примесено с изненада. Същото удоволствие ни доставя естественото чувство, наивно изразено в обществото; случва се дори това чувство да ни хареса повече, ако се е изплъзнало от лице с по-висок ранг, т.е. по-отдалечено от природата. То ни очарова, ако идва от крал, тъй като кралят стои на противоположния край. То е като отломък от стара дорийска или коринтска колона в груба модерна постройка.
Никола дьо Шамфор