Quotes.bg
Популярни търсения
Марк Аврелий
Марк Твен
Оскар Уайлд
Аристотел
Конфуций
Сократ
Автори
Теми
Цитати
Начало
Автори
Цитати на деня
Популярни цитати
Теми
...и лампата най-сетне се примири със смъртта си. Сега в стаята нямаше нищо, освен огън, и всеки път, когато пламък издаваше дъх, тя зачерви кехлибарената й кожа с кръвта на цъфтежа си.
Шарл Бодлер
Вградете този цитат с изображение
×
Копирайте кода по-долу, за да добавите цитата във вашия сайт:
Код за вграждане
<a href="https://www.quotes.bg/quote/10755626/sharl-bodler-dah-kozha" target="_blank" rel="noopener noreferrer"><img loading="lazy" src="https://cdn.quotes.bg/img/quotes_images_webp/95/sharl-bodler-dah-kozha-44795.webp" alt="...и лампата най-сетне се примири със смъртта си. Сега в стаята нямаше нищо, освен огън, и всеки път, когато пламък издаваше дъх, тя зачерви кехлибарената й кожа с кръвта на цъфтежа си. (Шарл Бодлер)" style="max-width:1200px;width:100%;height:auto;border:0;display:block;" width="1200" height="630"></a>
Копирай кода
Кодът е копиран!
Свързани теми
дъх
лампа
нищо
пламък
път
стая
Подобни цитати
Истината е винаги нещо, което е казано, а не, което е известно. Ако го нямаше казаното и написаното, нямаше да съществува истина за абсолютно нищо. Щеше да има само онова, което е.
Сюзан Зонтаг
Разпространението на цивилизацията може да се сравни с огън, който първоначално е слаба искра, след това трептящо огънче, а след това могъщ пламък, надарен със скорост и сила.
Никола Тесла
Всеки път, когато вземаш решение, най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да направиш нещо правилно, следващото добро нещо е да направиш нещо грешно, най-лощото е да не направиш нищо.
Теодор Рузвелт
Забелязал съм, че дори и хората, които твърдят, че всичко е предопределено и че нищо не можеш да промениш, се оглеждат преди да пресекат пътя.
Стивън Хокинг
Карам стари коли, всичките ми дрехи от Патагония са на години и години, почти нямам нищо ново. Опитвам се да водя много прост живот. Не съм консуматор на нищо. И аз много предпочитам да спя на нечий под, отколкото в мотелска стая.
Ивон Шуинар