Никога не съперничи с някого, който няма нищо за губене. Борбата ще бъде неравна. Единият от състезателите влиза в свадата необременен, защото е загубил всичко, дори и срама си. Той е изхвърлен от всичко, няма по-натам нищо за губене и се хвърля стремглаво във всички форми на арогантност. Не рискувайте никога скъпоценната си репутация с такава личност. Нужни са години за победа, която може да се загуби за момент, или нещо далечно от значимото. Един дъх скандал замразява много честна пот. Праведната личност знае колко много е заложено. Тя знае какво може да разруши нейната репутация и, понеже се отдава на фалшива скромност, напредва бавно, така че предпазливостта има достатъчно време да отстъпи. Дори да триумфира, ще спечели ли обратно това, което е загубила с излагането си на риск от загуба?
Балтазар ГрасианСвързани теми
арогантност борба време година губене дъх загуба излагане имам личност нещо нищо отстъп риск скандал формаПодобни цитати
Много от нас имат точно това преживяване на дхарма: спасителна лодка! Вкопчваш се в нея, защото това е единствената лодка, която имаш, а бурята се надига. Работиш върху това - гребеш колкото е възможно по-силно срещу бурята, защото трябва да оцелееш. Но постепенно морето се успокоява и не е нужно да гребете толкова силно и всъщност започвате да се наслаждавате на упражнението. Ставаш по-силен от усилието - както направи Ганди. Накрая бурята утихва. Имате магия за красиво време. Усещаш силата си. Започваш да обичаш това гребане. Започваш да обичаш самото море. Вие виждате във вълните неща, които другите не виждат. Започвате да виждате, че гребането на тази малка лодка на дхарма ви свързва с живота. Постепенно самата задача на гребането започва да се улеснява. Понякога е без усилие. Има моменти на възторг.
Стивън Коуп
Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент - независимо, че са богати, красиви, очарователни - са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници."
Паулу Коелю
Живеем в странно време.
- Ако човек не псува и не пуши - той бива презиран.
- Ако се учи добре, това означава,че е "зубар".
- Обикновено добре облеченото момиче, с дълга пола, затворено сако, не излагащо се на показ, предизвиква недоумение.
- А когато не разбирате кой стои пред вас, дали е момиче или момче - същество от третия пол - това се смята за нормално.
Предупреждавам момичетата: вие ще бъдете като изгнаници, не в истинския смисъл, а в духовния смисъл, но този кръст на последните времена трябва да се носи.
И го носят. Куражът им не си отива.
Няма нужда да проповядвате с думи, да хвърляте бисера, да убеждавате в нещо. Поведението е най-висшата форма на проповядване.
Когато видят, че не сте същите като всички, и твърдо поддържате правото си да бъдете достойни, скромни хора, рано или късно това ще предизвика уважение.
Евгений Соколов
Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело.
Кръстан Дянков
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.
Александър Шурбанов