Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! - ето това е девизът на Просвещението.
 
    
        Имануел Кант 
     
    
     
    Свързани теми 
            девиз 
            друг 
            изход 
            имам 
            невъзможност 
            недостиг 
            просвещение 
            разсъдък 
            ръководство 
            смелост 
            човек 
        
    
                    Подобни цитати 
        
                    
                                        
                    
    
        Никой не знае от какво е направен самият той, освен собствения му дух в него, но все още има част от него, която остава скрита дори за собствения му дух; но ти, Господи, знаеш всичко за човека, защото си го създал...Нека тогава да изповядам това, което знам за себе си, и да изповядам и това, което не знам, защото това, което знам за себе си, го знам само защото ти хвърляш светлина върху мен и това, което не знам, ще остана в неведение, докато тъмнината ми стане като светло пладне пред лицето ти. 
         
 
    Августин 
 
                 
            
        
     
    
    
                                        
                    
    
        Знаеш ли, за това най-много съжалявах, за тази радост. Разбира се, по-късно имаше моменти, когато се чувствах щастлив, но щастието е да се радваш, каквото е електрическата крушка за слънцето. Щастието винаги има обект, щастлив си поради нещо, това е състояние, чието съществуване зависи от външни неща. Радостта, от друга страна, няма обект. Сграбчва ви без видима причина; то е като слънцето - изгарянето му се подхранва от собственото му сърце. 
         
 
    Сузана Тамаро 
 
                 
            
        
     
    
    
    
    
                                        
                    
    
        Маркиза, колко време мина, откакто те видяхме? Виж, отидох да попитам имението за теб и прислужницата ти ми каза, че не получава. Омръзна ми да съществувам, татко, човек има право да се зачерква в живота, когато му е угодно, целият живот да го търпи. Кой, дъще? Към самия живот, татко, сега имам причина да се върна. Животът е това, което Бог ни е дал. Ти каза така и след като ми го даде, аз правя с него каквото си искам. 
         
 
    Кристина Лопес Барио