- Не е ли грях да живееш в дълг? А ако умреш и нямаш време да изплатиш дълговете си, Господ ще изиска ли в бъдещия живот или ще прости? - Не, разбира се, не трябва да се живее в дълг. - Сега този западен начин на живот е все по-популярен, когато всичко е на кредит: апартамент, кола и всичко останало също. - Това е лош начин на живот. - Колко е дал Господ, с толкова трябва да сме доволни. - Да.
Дмитрий СмирновСвързани теми
апартамент време господ дам живот кредитПодобни цитати
Ако царете и владетелите на народите разбираха Божията любов, те никога нямаше да воюват. Войната идва при нас заради нашите грехове, а не заради нашата любов. Господ ни създаде в любовта Си и ни заповяда да живеем в любов и да Го прославяме... Ако разбирахме силата на думите на Христос "Научете се от Мен, защото Съм кротък и смирен на сърце", целият свят, цялата вселена би изоставила всяко друго знание, за да изучава тази небесна наука...
Силуан Атонски
Та ти казвам, батьовото, и свинар станах после, и разсилен в училището, и на жътва ходих, ама един ми остана най-сигурният: просията! Нямам ли, изпрося си и туйто! Дават хората - не мога да се оплача. Лоши са инак, ама гладен ли си, ще ти дадат залък, колкото да не умреш. Речеш ли да забогатееш, да ги надминеш, ще те препъват, ще ти пречат и няма да ти позволят. Затова не ги обичам много, ама пак без тях не мога.
Чудомир
Отдавна бях осъзнал, че светът е пълен с чудни неща, които не могат да бъдат обяснени. Няма нужда да се тревожиш. Хората, които чувстват същото, в крайна сметка получават само нещастие. И защо човек трябва да е нещастен, ако не е необходимо? Необичайните неща просто трябва да бъдат приети такива, каквито са, без обяснение. Това е най-лесният начин да живееш с това.
Зоран Живкович
Случващи се вътре в нея, ужасни неща, за които никой друг не можеше дори да предположи, и по този начин беше невъзможно за нея да се занимава с ежедневието в същото време. Ако е така, естествено нямаше да й остане никаква енергия, не само за любопитство или интерес, но наистина за някакъв смислен отговор на всички обикновени подробности, които се случваха на повърхността.
Хан Канг
Останалото нямаше значение, защото той знаеше, че по-далече, който отива, когато пише, остава сам. И накрая научава, че така е по-добре и че трябва да защитава тази самота: да говориш за литература е загуба на време и да си сам е много по-добре, защото така трябва да работи и защо времето за работа е всеки момент и по-малко и ако някой го пропилява, той чувства, че върши грях, за който няма прошка.
Леонардо Падура