Цитати на тема "Ръб" - страница 2
Ако днес някой младеж ме попита:
"Как мога да спася душата си?", бих му отговорил без колебание:
"Поеми бремето да се грижиш за ближния си! Защото всяка душа, която не може да се грижи за никого, освен за себе си, вече е загинала, или е на ръба на гибелта. Когато още не е късно, трябва да спасяваш душата си чрез грижа за ближния си."
Николай Велимирович
Контактът с [менструалната кръв] вкисва новото вино, посевите, докоснати от нея, стават безплодни, присадките загиват, семената в градините изсъхват, плодовете на дърветата падат, ръбът на стоманата и блясъкът на слонова кост са притъпени, кошерите на пчелите умират, дори бронзът и желязото са едновременно обзети от ръжда и ужасна миризма изпълва въздуха; вкусът му подлудява кучетата и заразява ухапванията им с нелечима отрова.
Плиний Стари
Благоразумният и добронравен ред на "живот за пример" прогонва халосника Случай. Нехайникът обича неутъпкани пътеки, открити за шибаниците на разнопосочни ветрове и дъждове. Обича ръбове, надвесени над пропасти, недопустими отклонения, безразсъдни скокове, изобщо всичко онова, което порядъчните еснафи наричат "объркан живот"."
Блага Димитрова
Не се установява в най-отдалечените краища на галерията, възхищавайки се на творчеството на художник, който не е виждала досега. Платната са големи и тъмни, страхотни пръски от кралско синьо върху черно, което изглежда като наситено лилаво море под наситено червено небе. Те й напомнят за спокойните залези на Търнър, с леко зловещ ръб, сякаш акули плуват в лилавите морета и черните гарвани грачат през червеното небе.
Мена ван Праг
Да си възрастен означава да знаеш, че има нещо повече от това да имаш любовта на живота си или другите глупости, които изпълват страниците на списанията: да се справяш добре, да живееш страстите си, да бъдеш с голям успех. Защото има и време, смърт и безкрайна война, която животът води срещу вас. Да бъдеш в двойка означава да се вкопчиш в спасителен сал, клатушкащ се на ръба на пропастта.
Никола Матийо
Повечето от нас не приемат тези ситуации като учения. Ние автоматично ги мразим. Тичаме като луди. Използваме всякакви начини за бягство - всички пристрастявания произтичат от този момент, когато срещаме ръба си и просто не можем да го понесем. Чувстваме, че трябва да го смекчим, да го подплатим с нещо и се пристрастяваме към всичко, което изглежда, че облекчава болката.
Пема Чодрьон