Цитати на тема "Бел" - страница 2
Тая война (Първата световна война – бел.цит.) между многото работи, които ни доказа [...], доказа и това, че има една жива съвест в човечеството и може би най-голямата грешка на Германия и източникът на нейната катастрофа е там, че германският народ и неговото правителство не държаха никаква сметка за този морален фактор – съвестта на човечеството, тъпкаха тая съвест, предизвикаха общ подем против себе си и станаха жертва на тоя подем. Съвест има – тя е нашата съюзница; съвест има – тя е нашата защитница; съвест има и съвестта ще ни спаси...
Атанас Буров
Без да бъде чел Волтера или Ренана, или поне Бюхнера, той (хаджи Ахил – бел.цит.) беше изгубил всяко благочестиво чувство и никога не посещаваше черковата, защото вярваше, че най-лукавите са най-набожните. Той не пропущаше никой случай, за да не изкаже протеста си против тая съблазън. Той протестуваше против материализма, който преобладаваше днес във всички класове и звания.
Иван Вазов
Тогава (в началото на 90 години на 20-ти век, когато се снимаше студентското предаване Ку-Ку - бел.цит.) работехме за 15 лева на месец, излъчвахме 4 предавания в месеца - раздели ги на 15, колко излиза за едно предаване. Работехме на ентусиазъм и дълго време работехме така. След което навлязоха парите и стана друго.
Васил Василев-Зуека
Щом се бяхме обърнали и спуснали по течението на водата, край брега на родината ни, и избирахме място за излизане, в чама ни отново се изгърмя. Тоя път изгърмял гъркът, притежателят на чама (каика - бел.цит.) с едно пищовче, което му бил дал Христо Шипченчето. И това стана тогава, когато трябвало най-много да се мълчи и не вдига никакъв шум. Турският караул сигурно е чул тоя гърмеж. Караджата искаше да го хвърли в Дунава, защото гръмването от страна на гърка смяташе за предателство, но Хаджията не даде.
- Не трябва да захващаме от грък, каза той, па макар и да е виновен, което не ми се ще да вярвам.
Нещастният грък се извиняваше някак, но докато да отсъди Хаджията участта му, момчетата му бяха добре наложили гърба.
- Стига му боят - допълни Хаджията, и въпросът се счете за окончателно решен.
Хаджи Димитър
Бих ги призовал (родителите - бел.цит.) да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.
Алфи Кон
Още при първото известеие за тази война (войната за независимост на САЩ – бел.цит.), сърцето ми беше вербувано... Републиканските отношение ме очароваха и когато новите ми родители (тъста и тъщата му – бел.цит.) ми издействаха място в двора, не се поколебах заради собствената си независимост да предизиквам нечие неудовлетворение.
Жилбер дьо Лафайет
Когато Русия обяви война на Турция (1877 г. - бел.цит.), аз бях болен, но при всичко това искаше ми се и пак русите да придружа, против народния тиранин. След, след всичко това, което до тук разказах, след всички тия страдания и мъки, които преминаха през главата ми, иска ми се да съм пак млад, да намеря пак такава борба и да се впусна, да се предам на нея от душа и сърце. Не зная дали има нещо по-приятно, по-възвишено от подобна работа и труд за общото, на народа и отечеството добро. Един само спомен от миналото, е голямо утешение за мене; това, което аз съм досега завършил, струва цял живот за мене; при тия спомени душата ми потъва в едно блаженство, което аз не мога нито да определя, нито да изкажа, нито да обясня. И да знаете колко струва едно възпоминание!... - Повече от всички светски блага и от всички надежди на тоя свят.
Христо Македонски
Сред тях (съветските дисиденти – бел.прев.) имаше различни хора, също както и сред другите категории население. Не по-малък процент умни и глупави. Някои имаха садо-мазохистичен комплекс, а други тщестлавие. Разбираемо е – от една страна това са страданието и затвора, а от друга – славата и упоменаването в разни "Гласове". Включваха се по различни причини. Мен това не ме привличаше, а най-вече тяхната поетика, дисидентския дискурс. По съдържание те ми се струваха дисиденти, но по форма – съветски. В този смисъл считам, че дори такава фигура като Солженицин и по естетика, и по поетика е напълно съветски. Просто така се е случило, че съветският писател Солжницин по силата на своя темперамент и по силата на избраните от него теми се е оказал отритнат и изгонен. Но той така и започна – като съветски писател.
Лев Рубинщейн
...Омръзна ми от това преиграване и изфукване (на благотворителните шоута – бел.цит). Никой там не акцентира върху основните проблеми и всички огромни пробойни. Те не показват бездната на изостаналостта ни. При тях има показна филантропия. В тях единствено печелят артистите, които получават овациите.
Иван Славов (философ)
А сега не можем да не се върнем към темата за скептицизма. И не само моя. Мнозина казват: "Е и какво? Какво постигнахте с това (с антиправителствените протести - бел.прев.) И какво ще постигнете?" "Вие не схващате ли, - казват те, - че "те" разбират само два езика: езика на силата и езика на парите. А пък вие... със своите лентички и кретивно весели плакати, че и картинки? Всичкото това е весело и празнично, разбира се. Но никого няма да изплашите!"
Лев Рубинщейн
Това (явлението Алексей Петров – бел.цит.) е последица от комунизма! Това е дълбоко и необратимо заболяване на имунната система на една нация. Ние нямаме филтър, не можем да се предпазим. Сега всички са стъписани. Така беше по времето на Доган, който си позволява абсолютно всичко. Цяла България трепереше, не можеше и дума да се каже против Доган и накрая той се и изгаври! Сега след Доган идва този – Алексей Петров, и какво се оказва – едно зловещо ченге. Той не е кой знае какъв, просто е коварен, но системата му позволява. И с целия този потрес се оказва, че ние не можем да се покажем с нищо пред света.
Иван Славов (философ)