Цитати на тема "Грешница" - страница 2
Защо у тези, които се стремят да живеят по Евангелието има толкова много изпитания, болести, скърби, а грешниците обикновено живеят тихо и спокойно?
- А вие виждали ли сте как ловец преследва птици?
- Виждали сме.
- Тогава ми кажете, бяга ли ловецът след вече простреляните птици?
- Не, той гони живите, а убитите повече не гони, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
- Ето по този начин, мили мои, и дявола, този изкусен ловец на души, преследва само тези, които летят, които са духовно здрави, а за мъртвите души не се трогва, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
Алексий II
В светото Евангелие нееднократно се говори, че Спасителят е плакал, и нито веднъж не е споменато, че Той се е смял. Той е бил Лекар, от Който се нуждаят болните, а не здравите; Праведник, Който е дошъл да призове грешниците към покаяние, Пастир, Който се е явил на заблуденото стадо, Жизнодавец, Който е дал живот на мъртвите.
Имайки такава мисия и такова призвание, даже и обикновен съвестен човек не би могъл да се смее, а колко повече - милосърдният Син Божий. Има нещо, което дори и за Бог е непосилно - Бог не може да се смее, когато вижда човешката болка. В Своята непрестанна грижа за болните и страдащите, за грешните и заблудените, за погиващите и умиращите - Той не би могъл да се смее.
Николай Велимирович
Причастявайте се по-често и не казвайте, че сте недостойни. Кажете ли това, никога няма да вземете причастие, защото никога няма да бъдете достойни. Мислите ли, че има поне един човек на земята, който е достоен да се причастява със Светите Тайни? Никой не е достоен за това и ако участваме в Причастието, то е само по особената Божия милост. Ние не сме създадени за причастието, а причастието за нас. Именно ние, грешниците, недостойните, слабите, се нуждаем от този източник на спасение повече от всеки друг.
Алексей Мечов
Вие духовно деградирате от това, че вместо покаяние се занимавате със самоизяждане. А това е деструктивно. Защото духът в основата е друг. Духът на покаянието е смирението. Духът на самоизяждането е гордостта. Принудете себе си към честа изповед. Обявете война и на най-малката страст в своята душа. Кайте се така: "Господи, прости на мене, окаяната грешница. Съгреших пред Тебе с неверието си в благия Твой Промисъл. С малодушието си, със самосъжалението си. С вкаменяването на сърцето си. Само на Тебе се уповавам отсега, Милосърдни Господи, избави ме от лютия демон, който терзае моята душа. Да бъде във всичко Твоята свята воля. Слава Тебе”. И изобщо, винаги благодарете на Бога. Открито заставете себе си да изпълнявате това. Благодарете за това, че Той Ви поставя именно в тези условия, в които Вие можете да се спасите.
Александър Белослюдов