В светото Евангелие нееднократно се говори, че Спасителят е плакал, и нито веднъж не е споменато, че Той се е смял. Той е бил Лекар, от Който се нуждаят болните, а не здравите; Праведник, Който е дошъл да призове грешниците към покаяние, Пастир, Който се е явил на заблуденото стадо, Жизнодавец, Който е дал живот на мъртвите. Имайки такава мисия и такова призвание, даже и обикновен съвестен човек не би могъл да се смее, а колко повече - милосърдният Син Божий. Има нещо, което дори и за Бог е непосилно - Бог не може да се смее, когато вижда човешката болка. В Своята непрестанна грижа за болните и страдащите, за грешните и заблудените, за погиващите и умиращите - Той не би могъл да се смее.