Цитати на тема "Провинция"
Казват, че кухните на различни китайски провинции са възникнали първоначално, за да обслужват различни видове избирателни райони. Пекин беше кухнята на чиновниците. В Шанхай това беше кухнята на богатите търговци и индустриалци. В Сечуан, храната на обикновените хора. Много страхотни сечуански ястия произлизат от уличните сергии.
Никол Монес
Най-ранната известна писменост вероятно се е появила в Южна Месопотамия преди около 5000 години, но през по-голямата част от записаната история четенето и писането остават сред най-елитните човешки дейности: провинция на монарси, свещеници и благородници, които запазват за себе си привилегията на трайни думи.
Том Чатфийлд
Социологията не "отрича" философията в смисъл на поемане на скритото съдържание на философията и пренасянето му в социалната теория и практика, но се обособява като сфера, отделна от философията, със собствена провинция и истина. Конт с право се счита за инициатор на това разделение между философия и социология.
Херберт Маркузе
Така че Позитивната психология приема сериозно светлата надежда, че ако се окажете заклещени на паркинга на живота, с малко и само ефимерни удоволствия, с минимално удовлетворение и без смисъл, има път навън. Този път ви отвежда през провинцията на удоволствието и удовлетворението, нагоре във високата страна на силата и добродетелта и накрая до върховете на трайното изпълнение: смисъл и цел.
Мартин Селигман
Голяма част от Вселената не се нуждае от обяснение. Слоновете, например. След като молекулите се научат да се състезават и да създават други молекули по свой образ, слоновете и неща, наподобяващи слонове, ще бъдат открити да обикалят из провинцията... Някои от нещата, наподобяващи слонове, ще бъдат мъже.
Питър Аткинс
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов