Но по-често намирам, че възрастта е дала вид удобна анонимност. Като цяло не сме особено интересни - чакаме автобус, вървим по улицата; по-младите хора са заети с оразмеряването един на друг, по начина, по който децата в парк ще регистрират само други деца. Не сме точно невидими, но не сме забелязани, което по-скоро ми харесва; оставя ме свободен да правя това, което писателят прави така или иначе, да слушам и да гледам, но с добавената пикантност да се чувствам като че ли съм някакъв наблюдателен пътешественик във времето, на ръба на нещата, свидетелстващ за обичаите на друга епоха.