Обидчивостта – това е една от най-сериозните страсти. Тя показва, че човек се е отдалечил от Бога. Понеже когато Бог пребивава в човешкото сърце, човек се преизпълва с вътрешна сила и мъжество. Той може да понесе немощите на ближните си и не изгубва мира и любовта в себе си, дори когато го оскърбяват. Обратното – човек, който е лишен от благодат и е отдалечен от Бога не притежава вътрешна здравина. Не е по силите му да изтърпи дори и някоя мека забележка! Не възприема любовта на ближните и тълкува всичко изопачено. Всяко намерение, дори и доброто възприема като злоумисъл! И както обидчивият човек не е способен да усети добронамереността на ближния си, по същия начин той не може да разбере и трудностите или проблемите му. Вперил е поглед единствено в себе си: "Казаха ми нещо лошо, обидиха ме, оскърбиха ме!" Дори не му хрумва да си помисли, че този насреща има някаква болка в душата, затова и говори обидни или неприятни.
игумения Домника, Ново-Тихвински манастирСвързани теми
благодат бог говор душа забележка здравина имам казах любов намерение немощ нещо страст сърце усет човекПодобни цитати
През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин Гълъбов
Безблагодатен - това е този, който няма благодат. Заповедите не могат да се изпълняват без благодат. Не можем да бъдем целомъдрени без благодат, щедри - без благодат, търпеливи - без благодат, прощаващи - без благодат. Не, не можем да бъдем - това в човека го няма. В човека има оттмъстителност, похотливост, в човека има разни яростни движения на душата. И ако човек, потиска това зло в себе си, без благодат не може да го постигне. И всеки християнин трябва да бъде благодатен. Както казваме на Божията Майка:
《Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!》
И ние трябна да бъдем в своята мяра толкова благодатни колкото да изпълним заповедите.
А благодатните - те са благодарни. Който не е благодатен - той не е и благодарен. Който е благодарен - той е и благодатен. Ето, забележете това за себе си!
Бъдете благодарни на Господа хора всякога. Ето това е пътят към придобиването на Светия Дух!
Андрей Ткачов
Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
Маргарет Атууд
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Ако искаш детето ти да бъде здраво, ще те науча какво да направиш. Ако шиеш или купуваш за твоето детенце дрехи, направи едни и за бедно дете: заради него Бог ще пази твоето. Ако започнеш да се грижиш само за това твоето дете да си хапва и пийва сладко и да е красиво облечено, а съдбата на беднячето не те интересува, то ще загине твоето чедо и сърцето ти ще се разкъса на части. Когато отрежеш едно дърво, клоните му веднага изсъхват, а когато поливаш корена му – клоните му са изпълнени със сила. Така и вас, родителите, може да уподобим на дърво: вие сте коренът на вашите деца и когато "поливате" себе си с пост, молитви, милостиня и добри дела, Бог пази и вашите деца. А ако вие "изсъхвате" от грехове, Бог умъртвява и вашите деца, изпращайки ви в ада заедно с тях. Ако ябълката дава кисели плодове, кой е виновен дървото или ябълките? Дървото. И така, постъпвайте правилно вие, родители, за да стават сладки и вашите ябълки.
Козма Етолийски