Цитати на тема "Забележка"

Обидчивостта – това е една от най-сериозните страсти. Тя показва, че човек се е отдалечил от Бога. Понеже когато Бог пребивава в човешкото сърце, човек се преизпълва с вътрешна сила и мъжество. Той може да понесе немощите на ближните си и не изгубва мира и любовта в себе си, дори когато го оскърбяват. Обратното – човек, който е лишен от благодат и е отдалечен от Бога не притежава вътрешна здравина. Не е по силите му да изтърпи дори и някоя мека забележка! Не възприема любовта на ближните и тълкува всичко изопачено. Всяко намерение, дори и доброто възприема като злоумисъл! И както обидчивият човек не е способен да усети добронамереността на ближния си, по същия начин той не може да разбере и трудностите или проблемите му. Вперил е поглед единствено в себе си: "Казаха ми нещо лошо, обидиха ме, оскърбиха ме!" Дори не му хрумва да си помисли, че този насреща има някаква болка в душата, затова и говори обидни или неприятни. Вижте цитата
игумения Домника, Ново-Тихвински манастир
Христос никога не е направил забележка на нито един човек по повод неговото тяло. Той не казал на Закхей: "Защо си толкова нисък?” Не казал на Иуда: "Защо си толкова безобразен?” Не казал на прокажения: "Каква е тази лоша миризма от теб?” Христос винаги е общувал реално с хората, т.е. с техните души. Това е, когато Душа говори на душа, когато Душа лекува душа. Да се говори за физическите тела на хората за Христос е било неприлично, защото физическото тяло е само временна одежда на човека. Затова, когато някой заговори с теб, не мисли нищо за неговото тяло, а погледни в душата му, оживей в неговата душа и ще можеш да го разбереш. Общувайки с човека си повтаряй: "Душа с душа говори, душа с душа общува.” Тогава ще почустваш присъствието на Бога между вас и ще бъдеш разбран, и ще можеш да разбереш другия човек. Вижте цитата
Николай Велимирович
И по руски обичай, според особеностите на руския характер, всеки, който получаваше пет години, се радваше, че не са десет. Лепнат ти десет – радваш се, че не са двадесет и пет, а който е с двадесет и пет – подскача от радост, че не са го разстреляли. В лагерите това степенуване – пет, десет, петнадесет – го няма. Достатъчно е да кажеш на глас, че работата е тежка – и следва разстрел. За всяка дори най-невинна забележка по адрес на Сталин – също разстрел. Мълчанието е агитация, това се знае отдавна. Списъците на бъдещите, на утрешните мъртъвци се съставяха от следователите на всяка мина въз основа на доноси, на съобщения на "тропачите”, на "певците” и на много доброволци, оркестранти в прочутия лагерен оркестър-октет: "седмина пеят, един тропа” – пословиците на криминалния свят са афористични. А самото "дело” изобщо не съществуваше. И не се водеше никакво следствие. Вижте цитата
Варлам Шаламов