Цитати на тема "Забележка"
Обидчивостта – това е една от най-сериозните страсти. Тя показва, че човек се е отдалечил от Бога. Понеже когато Бог пребивава в човешкото сърце, човек се преизпълва с вътрешна сила и мъжество. Той може да понесе немощите на ближните си и не изгубва мира и любовта в себе си, дори когато го оскърбяват.
Обратното – човек, който е лишен от благодат и е отдалечен от Бога не притежава вътрешна здравина. Не е по силите му да изтърпи дори и някоя мека забележка! Не възприема любовта на ближните и тълкува всичко изопачено. Всяко намерение, дори и доброто възприема като злоумисъл! И както обидчивият човек не е способен да усети добронамереността на ближния си, по същия начин той не може да разбере и трудностите или проблемите му. Вперил е поглед единствено в себе си: "Казаха ми нещо лошо, обидиха ме, оскърбиха ме!" Дори не му хрумва да си помисли, че този насреща има някаква болка в душата, затова и говори обидни или неприятни.
игумения Домника, Ново-Тихвински манастир
В много отношения характерът е всичко в лидерството. Той се състои от много елементи, но бих казал, че характерът е основно почтеност. Когато, примерно, сте делегирали нещо на подчинен, отговорността е абсолютно ваша, и той трябва да знае това. Вие като лидер трябва да поемете пълна отговорност за това, което прави подчиненият. Веднъж казах, като остроумна забележка, че ръководството се състои от нищо, но поема отговорност за всичко, което се обърка, а подчинените ви си приписват заслугите за всичко, което върви добре.
Дуайт Айзенхауер
Христос никога не е направил забележка на нито един човек по повод неговото тяло. Той не казал на Закхей: "Защо си толкова нисък?” Не казал на Иуда: "Защо си толкова безобразен?” Не казал на прокажения: "Каква е тази лоша миризма от теб?” Христос винаги е общувал реално с хората, т.е. с техните души. Това е, когато Душа говори на душа, когато Душа лекува душа. Да се говори за физическите тела на хората за Христос е било неприлично, защото физическото тяло е само временна одежда на човека.
Затова, когато някой заговори с теб, не мисли нищо за неговото тяло, а погледни в душата му, оживей в неговата душа и ще можеш да го разбереш. Общувайки с човека си повтаряй: "Душа с душа говори, душа с душа общува.” Тогава ще почустваш присъствието на Бога между вас и ще бъдеш разбран, и ще можеш да разбереш другия човек.
Николай Велимирович
И по руски обичай, според особеностите на руския характер, всеки, който получаваше пет години, се радваше, че не са десет. Лепнат ти десет – радваш се, че не са двадесет и пет, а който е с двадесет и пет – подскача от радост, че не са го разстреляли. В лагерите това степенуване – пет, десет, петнадесет – го няма. Достатъчно е да кажеш на глас, че работата е тежка – и следва разстрел. За всяка дори най-невинна забележка по адрес на Сталин – също разстрел. Мълчанието е агитация, това се знае отдавна. Списъците на бъдещите, на утрешните мъртъвци се съставяха от следователите на всяка мина въз основа на доноси, на съобщения на "тропачите”, на "певците” и на много доброволци, оркестранти в прочутия лагерен оркестър-октет: "седмина пеят, един тропа” – пословиците на криминалния свят са афористични. А самото "дело” изобщо не съществуваше. И не се водеше никакво следствие.
Варлам Шаламов