Цитати от Венцеслав Константинов
Оперативният критик се познава по това, че се стреми да скрие своята личност и да говори от някакви позиции – естетически, художествени, така че личността му да остане неуязвима. А творецът-критик говори само от свое име. Той демонстрира своята гледна точка и подчертава своето виждане, което може да бъде и спорно, и уязвимо, и невярно, но е негово.
Венцеслав Константинов
Всичко е насочено срещу майсторството, всичко е направено така, че да ни подготви за добри занаятчии. Това е една постоянна борба, която творецът води със себе си и понякога надделява ту едната, ту другата страна. Един превод в последна сметка е резултат от тази борба между стремежа към съвършенство и необходимостта да се извърши занаятчийски изпипано работата.
Венцеслав Константинов
Характерно за младия преводач е, първо – неговата неподготвеност. Той не знае добре нито чуждия, нито българския език, а и не знае, че не знае. Той няма представа за своето невежество. Това го прави пробивен, агресивен, напорист, симпатичен понякога, но това не му помага, но не му и пречи.
Венцеслав Константинов
Превеждайки Стефан Цвайг, опознах стилистичната сложност на този писател, породена от някаква вътрешна неувереност. Това не намалява стойността на творбата, но намалява удоволствието от съприкосновението с нея. При Лион Фойхтвангер е обратното – той демонстрира прекалена увереност, прекалено голям замах в неща, които всъщност не са толкова значими като литература.
Венцеслав Константинов
Намерих един ранен романтически превод на "Хамлет" от Аугуст Вилхелм Шлегел, където той представя датския принц не според оригинала като дебел (fat), а като "сгорещен" (erhitzt). Съзнателната грешка на Шлегел е подвела всички по-късни преводачи на "Хамлет" да го определят само като сгорещен.
Венцеслав Константинов
Единственото, което съм записал от разговора си с Елиас Канети в Цюрих, е отговорът на въпроса ми: "Като какъв писател се изживявате – български или австрийски?" Той ми отговори така: "Макар че съм роден в България и България е много дълбоко в мене и всички сюжети и мотиви, които имам в творчеството си, са български, моите герои са виенчани. И аз съм не австрийски, а виенски писател. И диалектът, на който пиша, е виенски."
Венцеслав Константинов
Значителният преводач пресъздава чуждата творба чрез своята езикова стихия. Това се забелязва от изкушения в словото читател. Той отгръща заглавната страница, за да види името на преводача, и в погледа му може да се прочете благодарност. С интерес узнавам, че някои книги от още непознати немски автори са били купени заради това, че като преводач намират моето име – такъв е случаят с "Хотел за лунатици" от Кристоф Мекел.
Венцеслав Константинов